Преди десетина години неща като минималистичен начин на живот, устойчиво потребление и зелената икономика даваха надежда на стотици милиони, разбрали за възможните щети върху начина ни на живот предизвиквани от климатичните промени – те пък предизвиквани от нас. Даваха ни надежда, че след като знаем за проблема и можем да го измерим, вероятно имаме методите и технологиите, за да контролираме ситуацията.
Сега, десетина години по-късно, устойчивото потребление с минималистичния начин на живот в зелена икономика (каквото и да означава това на този етап) вече не е достатъчен модел. Нужно е по-голямо усилие, за да можем поне да изравним щетата, породена от съществуването ни в тази ни, съвременна, договорка за свят.
Разпадът на онова, в което съществуваме се дължи на промените в множество подсистеми на подсистеми на климатичната система. От една страна, знаем, че има парников ефект от парниковите газове, което се случва в атмосферната подсистема, но и в хидросферата и то с по-голям темп на поемане на топлина – водата има характерна особеност – може да понесе по-големи промени в околната температурата, преди температурата ѝ да се промени. Това означава, че в някакъв момент, океанът ще се затопли достатъчно, за да започне да загрява постояннно и атмосферата над него.
Не, че са малки тези ни два големи проблема, но има и още нещо, което касае живота, а именно разпада на мрежата на живота. Ето как може да изглежда една такава мрежа (която в училище по Биология учим като хранителна верига/пирамида, а то е малко по-вярно и много по-сложно всъщност). Това е една метаболитна карта от процеси (линийките), които свързват веществата (точките) – мрежа от възможните взаимодействия за молекулите в някаква клетка, например човешка.
Забелязваме, че в тази мрежа няма аутсайдери и индивидуалисти, но пък всички работят заедно като пчелички. Това въобще не е случайно, защото както не учим в училище по Биология, еволюцията е процес на взаимна колаборация, а не на оцеляване на най-силния. Оцеляването на един индивид няма смисъл в биологията, на десет също, но по-натам вече зависи за кой вид конкретно говорим – критичния минимален брой зависи от характеристиките на вида, защото има разлика между гъба и кит. Нищо, че в училище ни учат, че най-големия организъм на планетата е кит, а ние знаем, че е гъба с площ над 9 кв. км. и вероятно тегло до 35 000 тона.
Ако в горната картинка нанесем случващото се с биоразнообразието в момента, ще трябва поетапно да изтрием известен брой точки. Но ако трием точки, а именно видове, то какво се случва с техните стотици взаимодействия? Изчезват заедно с тях, а това е важно, защото живото насища природата с повече живи твари, което я променя, за да може да поддържа още повече живи. В този сценарий, ако има по-малко видове, ще има по-малко видове – отрицателна обратна връзка от една страна, а от друга – липсващи взаимодействия, които са предоставяли услуги за други видове, които също започват да страдат и да се разбягват по Земята. Както ще стане и с нас хората.
С което искам да кажа, че ако битовете на една система намаляват, а тя е дълбоко свързана с всички други системи във Вселената, то околните ни системи ще започнат да ни друсат повече, защото няма да имаме плавни преходи от едно състояние на системата в друго нейно състояние – представям си го като сравнение между усещането в хубава кола на идеален път и същата кола на калдаръм. Друг пример: ако в многобитова система се започва дъжд с подухване, прикапване, ръмеж, валеж, прикапване и постепенно отминаване; в една по-нискобитова система може да се случи така: рязко задухва силен вятър, започва дъжд да вали хоризонтално, вятъра рязко спира и се излива много силен и продължителен порой с градушка на ограничена площ, който рязко спира, а на земята има дървета, клони, листа и наводнение.
Какво ни пречи да променим живота на децата ни точно в този момент, сега? На този етап не е достатъчно да си седим на бюрцата и да си гладим ризките, за да сме по-важни в офиса, докато жонглираме в мъглата на ресантимента и допусканията си. Това просто няма никакъв смисъл, защото не генерира условия, които да спомагат за създаване на живот. Въпросът, който следва да си зададем, ако мислим да продължаваме да живеем и занапред е, кое е онова наше занимание, с което можем да преминем климатичната бариера, докато помагаме за възстановяването на животоподдържащата система на планетата, общността ни, фамилията и нашето семейство. И всичко ще бъде наред.
Кое е онова наше занимание, с което можем да преминем климатичната бариера, докато помагаме за възстановяването на животоподдържащата система на планетата, общността ни, фамилията и нашето семейство?