Хрумна ни да си поговорим за колела, покрай един от „археологическите“ проекти на Асен, който е решил да възстанови подарено му старо колело. При разглобяването се оказва, че колелото е от голяма за времето си кьолнска компания за велосипеди, която функционира от 1873, но произвежда колела между 1900 г. и 1963 г, като е станала част от Audi. По поддръжката на колелото се е работело на случаен принцип, като през годините са добавяни все по-евтини, случайни и нелепи части, докато е заприличало на нищо – нито е градско, нито е пистово, нито е MTB, нито върви добре (криви капли, скъсани спици, износена верига), нито е профилактирано или почиствано въобще през последните поне 15 години.

Реклама в списание от 1938 г. (Картата на Германия, прави впечатление, че включва и други земи по това време.)

В оригиналните монтажи на NSU скоростите и командите са Torpedo, но като няма от тях наоколо, ще сложим по-добри – палцови команди Sachs (онези странни неща, които управляваш, като пускаш временно кормилото) и заден обтегач/дерайльор Sachs-Huret от 1983 г. – две години преди Shimano да представят индексирани скорости, това вече се предлага от обтегачите на Huret. A Sachs е велосипедна компания от 1895 г., към момента част от компанията SRAM.

Но защо това е интересно в регенеративен контекст? Защо си говорим за чаркове въобще?

Ето как стоят нещата според Иван Илич:

Иван Илич

По отношение на ефективността: Човек пренася 1 грам от теглото си на разстояние 1 км за 0.75 калории – по-ефективно от повечето животни и всички моторизирани превозни средства. С колело, човек пренася 1 грам от теглото си на разстояние 1 км за 0.15 калории, т.е. около 5 пъти по-ефективно отколкото пеша. Което прави човека екипиран с колело най-ефективно придвижващото се същество на планетата.

  • По отношение на скоростта, човек може да се придвижи с колело 3-4 пъти по-бързо от пешеходец. Илич дори твърди, че онези, които твърдят, че ускоряват придвижването с определени техно-икономически мерки и политики, следва да го докажат, вместо просто да го твърдят. Но защо? Ами защото всяко ново увеличаване на скоростта, създава нови ограничения откъм пространство и време; „време“ по-скоро в смисъла на тоталното време, вложено в изработката, поддържането и чакането в задръствания с автомобила.
    В друго изследване (Le Monde, 1973), Илич пресмята, че след като превозните средства преминат бариерата за скорост от ~25 км/ч (15 mph), недостига на време свързан с трафика започва да расте, т.е. създава се общо забавяне, докато се отнема независимост и се пилеят ресурси.
  • По отношение на пространството – на мястото на една кола, можем да поберем 18 колела, т.е. колелото дава възможност за придвижване, която не блокира останалите да направят същото (както е например с автомобилите в задръстване). Същевременно, ако имаме мост, по който трябва да прехвърлим 40 000 души за 1 час, с автомобили ще са нужни 12 ленти; с автобуси – 4 ленти; с влак – три релсови пътя; а с колело – две ленти. Бонус инфо: при варианта с велосипед нямаме нужда от влагане на допълнителна енергия, освен ежедневната храна, която тъй или иначе поемаме. Извод: велосипеда се захранва със слънчева светлина!
  • По отношение на независимостта – няма друго транспортно устройство, което да можем да разглобим, поправим и сглобим с подръчни средства, където и да сме и независимо колко сме образовани. С автомобилът, това е почти невъзможно.

Rather than asking how the earth's surface can be preserved for people, they ask how reservations necessary for the survival of people can be established on an earth that has been reshaped for the sake of industrial outputs.

Ivan Illich, 1973

Прави ли ни впечатление, че в момента също не задаваме правилния въпрос за здравеопазването и хората, а си говорим за запазване на индустрията функционираща?



Регенерати
Регенерати
Еп. 11: Чаркове
/