Заглавията, които четем в момента. Референции към тях може да се появят в епизодите.
Mariana Mazzucato: Mission Economy (2021) – Мацукато защитава мека версия на реформирането на капитализма, посредством укрепване на държавата и връщане на аутсорснатия капацитет за справяне с големи предизвикателства. Книгата представя релевантен анализ и сравнения от Ковид кризата до космическата програма Аполо, която е и основа за тезата, че за справяне с климатичната криза и социалното неравенство е необходима мобилизация от мащаба на стъпването на човека на луната. Разбира се, както Мацукато сама обяснява, последното е тясно-рамкиран, елитистки и, искрено казано, доста пропаганден проект, докато да избавиш световното население от бедност и покачващи се равнища на океаните, е далеч по-малко престижно и привлекателно. Въпреки добрите аргументи и анализи, тезите се повтарят – биха могли да се поберат и в 15 страници есе.
Еlizabeth Kolbert: Under a White Sky – The Nature of the Future (2021) – Една от по-тъжните книги в нашата колекция. Елизабет Колбърт нашумя с предишната си книга „Шестото измиране“, която освети темата, свързана с повсеместната загуба на биоразнообразие. В Under a White Sky, Колбърт продължава по същия безмилостен начин да громи фантазиите, че чрез чисто консервационни и технологични мерки, може да съхраним най-застрашените видове (сред които все още може да се окажем). Във втората част от книгата, Колбърт развенчава така нареченото „геонженерство“ (причината за бялото небе – прочетете), но дава и трезва оценка за климатичата криза – явно ще опрем и до отчаяните мерки. Колбърт е отличен разказвач на истории – донякъде формулирани като притчи, но определено нужни.
Bill Gates: How to Avoid a Climate Disaster (2021) – На другия край на спектъра от еко-социализма, откриваме Бил Гейтс. Обмисляхме да направим епизод за тази книга през март и хубаво, че се спряхме, защото с всички по-нови разкрития за личния живот на Гейтс, нямаше да сме trendy и актуални. Но трябва и да сме обективни и да отделим книгата от живота на автора й, хубав, лошо или – очевидно – лицемерен (той сам признава, че не е парагон за подражание в текста). Климатичните решения, които Гейтс предлага (вижте линка със статия по темата от Бил Маккибън), са напълно синхронизирани с философията на неокласическата икономическа мисъл, Чикагската школа и Вашингтонския консенсус – производителността на икономиката зависи от технологиите и иновациите, ресурсите са оскъдни, затова трябва да ги връчим на отговорните компании и инвеститори, фокусирани върху техологичния прогрес. При това без да се занимаваме много-много с политики, икономически системи, ролята на правителствата и институциите (освен да насърчават бизнеса) или пък промяна в поведението. Гейтс дава някои доста добри определения и класификации и околичествявания на проблема и решенията (в 4 сектора), полезни за читатели, навлизащи в климатичната тема. Цялостното послание, обаче, е на ухилен екомодернизъм, опростенчество, лека надменност и много mansplaining (изненадани??).
Mathew Lawrence and Laurie Laybourn-Langton: Planet on Fire – A Manifesto for the Age of Environmental Breakdown (2021) – както пише в заглавието, това кратко издание е манифест – Манифест за „еко-социализъм“. Затова ако сте дясномислещи и имате knee-jerk reaction към „пещерен комунизъм“, едва ли ще ви хареса. Но може пък да е ОК да се насилите малко да я прочетете, защото освен, че е кратка, е и добре написана (за манифест). Гледните точки, които представя са доста широко споделяни от много млади хора в англоезичните страни, които са откровен фокус на авторите. Четенето й няма да ви зарази с комунизъм отведнъж, но няма да мине и съвсем без странични ефекти.
Shanna H. Swan, Stacey Colino: Count Down (2021) – Ужасно депресираща книга, но силно препоръчваме за всеки, който е решил да се размножава – особено за мъжете. Кризата с нарушената репродуктивна дейност при хората и много други животни, свързана с химическото замърсяване е адски пренебрегната, а води до много житейски страдания. Ако не се притеснявате да разберете как точно химикалите в микропластмасите и други аспекти от модерния живот влияят на живите организми от зародиш нататък – тази книга е за вас.
Michael E. Mann: The New Climate War (2021) – Майкъл Ман е един от най-атакуваните от петролното лоби климатични учени и автор на известната „hockey stick“ графика, която показва безпрецедентното затопляне на планетата от последните 1000-2000 години. Новата му книга не страни от конфронтацията, а напротив, показва защо и как трябва да се противопоставяме на климатичния „инактивизъм“ и на климатичното пораженчество.
David Graeber: Debt: The First 5000 Years (2011) – антропологична перспектива за произхода на дълга и парите и как взаимодействието между пазарите и държавата създават съвременната система на икономически взаимоотношения и неравенство между хората.
Thomas Piketty: Capital and Ideology (2020) – Пикети е ляв икономист, който предлага радикално предоговаряне на капитализма (не пълното му премахване!). В новата си книга изследва как икономическите елити се самовъзпроизвеждат исторически и какви са рисковете за системата през остатъка от 21 век. Книгата е ужасно дълга, но интересна – секцията за данъчната политика и дивия неолиберализъм в Източна Европа е #mustread.
Christiana Figueres & Tom Rivett-Carnac: The Future We Choose (2020) – С обилно обяснителното подзаглавие – „Surviving the Clmate Crisis“, книгата е комбинация от наръчник за справяне с безсилието и климатичната тъга посредством промяна в мисленето и възприятията (нелош при това), и малко скучната история на Климатичното споразумение в Париж от 2015 г. Сред добрите моменти е определението „упорит оптимизъм“ (stubborn optimism), много подобно на нашето „суров оптимизъм“ – единствената адаптивна нагласа, отговаряща на мащабите на климатичната криза.
Shoshana Zuboff: The Age of Surveillance Capitalism (2019) – Зубоф е един от най-влиятелните критици на технологичните еднорози, в частност Facebook и Google, и в тази книга концентрира критиката си и визията за квази-феодалната система, която те създават. Струва си да се чете заедно с Weapons of Math Destruction на Cathy O’Neill, която пък разглежда начините, по които AI алгоритмите практически обезпечават тази система.
Vaclav Smil: Growth: from Microorganisms to Megacities (2019) – Смил е несравним анализатор и автор по темата за макро-рамката на човешката цивилизация. Глобализация, растеж, енергия – трудно може да открием книги за широката публика с повече цифри, научни данни и информация по тези теми, при това обяснени смислено и с поглед към голямата картина. „Растеж“ е епичен в това отношение, но ще кажем повече, когато я дочетем 🙂