Постоянното създаване на собствения ни живот и неговата околност зависят от това дали ние също подкрепяме създаването на живот в тази наша околност. С генерирането на енергия от Слънцето, чрез квантовия процес на фотосинтезата (съвсем квантов, защото протеиновата система „наблюдава“ вълната, за да я колабира в частица, че да не загуби енергия в преходите между фотосинтетичните системи), зелените растения подхранват почвения живот, инжектирайки нишесте в околността си, с което се увеличава възможността за задържане на влага и вода в почвата. След това, освен, че има вода, спират наводненията напролет и сушата през лятото, докато се стимулира биоразнообразието. Така се подсигурява биорегионална микроклиматична предвидимост, с което възниква и по-добрата прогноза за животите на всички живи същества, между които и на нас. Ето това е пример за регенеративно мислене и практика.